I had to see you

He asked her what she came here for

She said "I had to see you, I had to see you,
I had to feel..."

Трябваше да те видя. Да, аз трябваше да те видя, да те усетя. Трескаво те търсех сред хората. В следващия момент беше толкова близко. Протегнах ръка да те докосна. После просто изчезна. Сън... видение... Събудих се и същото мрачно небе тежеше над мен. Не исках да се събуждам, исках да се върна обратно, да те намеря... Но алармата упорито пищеше и ме дърпаше в реалността.

Мрачни хора и мрачни улици минаваха пред очите ми като на лента. Механичен свят от навици, в който всеки е като чарк на голяма машина и следва своя ход всеки ден по един и същи начин. Ела, върни цветовете на света. Вървях отнесено с чадър в ръка, слушах капките, които шепнат и разказват приказки. Оглеждах се с широко отворени жадни очи. Аз трябва да те видя, трябва да те усетя, за да се почувствам жива. Бих вървяла с километри да те открия, да те взема в прегръдките си, да разперя огромните си криле и да те понеса над сивите облаци, към слънцето...