Още не мога да повярвам и още са ми пред очите. Падащи звезди... десетки падащи звезди... само за 3 нощи. Милион и едно желания. Аз може би никога няма да порасна. И дано е така! Предпочитам с часове да гледам с жадни широко отворени очи небето нощем, да ахвам с възхищение на всяка падаща звезда и да си пожелавам някое прекрасно желание с един невероятен трепет в сърцето, от който цялото ми същество иска да полети.
Който не е виждал нито едно космическо явление, няма представа в каква красива вселена живее. А какво остава за всички онези, които се страхуват да погледнат в безкрая на небето, защото нямат криле за него. Слънцето значи много за нас, но то е само една от тия безброй звезди, към които изключително малко хора отправят поглед нощем. И разбира се какво по-странно от човек, стоящ с часове, взирайки се в нощното небе и четящ дебели книги за вселената вместо модни списания. Задръжте си светския живот, аз видях как луната скри слънцето, видях самата луна да се скрива на пълнолуние, видях как над земята се изсипаха десетки падащи звезди...
Какъв уют имаше там в тъмнината единствено под светлините на нощното небе. Една широка самотна тераса, пластмасов стол и аз, облегнала глава на едно старо палто, върху тухлената ограда. Цялото небе беше мое. Исках да го докосна. Такива картини ме карат да вдишам пълната си свобода. Също както да седиш на прозореца на пътуващ влак и да оставиш вятъра да гали лицето ти и да разпилее косите ти. Самият ти да се чувстваш като неукротим вятър... див и свободен. Да усещаш с всяка клетка на тялото си, че си истински жив и че нямаш граници. Няма по-ценно усещане от това! Затова задръжте си стереотипите, задръжте си лигавите любовни истории, задръжте си модните тенденции. Аз искам да живея!
