" - Хубава приказка. Но малко наивна, разбира се.
Само това не очаквах да чуя от нея.
- Защо наивна?
- Не знам дали си струва да се превърнеш от лебед в човек. И то в царкиня на всичкото отгоре. В тоя скучен дворец.
Очевидно не се шегуваше, гласът и звучеше съвсем искрено.
- А роклите? - пошегувах се аз. - А принцът?
- Да, но лебедите летят! - отвърна тя простичко."
Из "Бариерата" - Павел Вежинов
Къде живееш? В малка къщичка на един етаж или може би в блок на десетия етаж? Имаш ли тераса? А колко често излизаш там? А близо до теб... има ли високи места? Колко често ти се иска да се качиш там и да погледнеш света отгоре?
А между другото... зазида ли балкона на душата си? Все още ли жадува простор? Или пък реши, че те е страх от неизвестното и е по-добре да си останеш в стаята с всички други? Там навярно имаш всичко, от което имаш нужда, а и всичко, което искаш. Но замисляш ли се за цената? Навярно не. Всеки прави своя избор. Няма човек, който не избира. Но доколко осъзнат? Доколко се замисля за стаята, в която се намира... за нейните стени? Да, тя има стени, а всяко нещо си има цена. Цената на твоя уют са стените на стаята ти. "Да - ще кажеш ти - разбира се, че как ще е сигурна без стени." Няма да е сигурна, но ще имаш гледката към улицата. Въпросът е дали я искаш. Ти може да я искаш, но тя си остава страшна, нали? На нея не се знае какво може да изскочи. А твоята стая с четири стени си остава една и съща всеки ден, подръчна на теб и само ти я подреждаш. Там всяко нещо има място и нищо не може само да се премести. И може би от любопитство ще искаш да надникнеш на улицата, но ще се въздръжиш. Тя е несигурна. Ще решиш, че можеш да минеш и без нея.
Знаеш ли... Аз се отказах от моята стая. Отказах се да подреждам като другите. Излязох на балкона и сладко се протегнах като котките след сън. Дори повече... позволих си да се спусна от балкона по въженце и да се разходя по улицата. Беше приятно. И никога повече не пожелах да се върна в стаята. Осъзнах, че съм готова да жертвам сигурността и уюта на стаята, където всички щяха да ме приемат, заради разходката по улицата, макар там да бях сама. Осъзнах, че бих жертвала всички черти на обичайното, заради свободата.
Да, може би в един дворец животът ти се струва прекрасен, поднесен на златен поднос, но дали може да ти даде небето...