Знаете ли... винаги съм вярвала в силата на малките неща. Ей така... че няма нищо незначително и всяко нещо променя обстановката по някакъв начин, независимо какво е. Понякога големите промени тръгват от най-дребното и най-незабелязаното. Винаги съм мислела, че дори случките, които изглежда да нямат никаква видима причина, все пак имат, но хората не си правят труда да се вгледат. Вкопчени са в техните големи и важни неща. Обикновено казват, че не бива да се хващаш за детайлите, защото ще ти донесе главоболия. Изпускате една малка подробност. Дребните неща са като големите. Те могат да бъдат и добри, и лоши. И както едно дребно нещо може да те спъне, така и едно също толкова дребно да ти помогне да сътвориш нещо. Всичко е въпрос на виждане. Хората сами си избират какво да виждат и какво не. И аз знам какво искам да видя сега.
И тъй... както казах, вярвам в малките неща. Винаги съм се възхищавала на дребните жестове, които могат да се разгърнат до там, че да повлияят на много хора, да променят много неща. Все още ли мислите, че те нямат значение? 'No matter what anyone tells you words and ideas can change the world.' И са го правили много много пъти. Всеки, който е направил голяма промяна, е тръгнал от нещо съвсем малко и не е имал съзнание за това колко може да порасне то. Просто на нас ни изглежда сякаш е направено целенасочено и планирано. Не... никой от тези хора не са били по-изключителни от вас. Те просто са били достатъчно смели да изразят себе си. Това е. А сега сме се затворили в кутиите и отказваме да излезем, защото "не трябва така". В по-голямата част от времето си сме костенурки. Показваме се само колкото другите да знаят, че сме там, но от нашата вътрешност не бива да се види нищо. Нашите чувства, нашите мисли, нашето мнение, нашите идеи, нашите усещания... те са си там скрити. Ние сме възрастни хора... сериозни... нямаме право на въображение, на емоции, на идеи, на мечти... на всички тия най-човешки неща. Те са оставени за двама-трима най-близки хора и целият останал свят трябва да ни мисли за хладнокръвни машини. Това ли е да си сериозен и пораснал?
Ако сте се уморили да сте двама човеци едновременно - един за пред хората и един за пред себе си - покажете се. Покажете усмивката си на хората. Покажете, че имате мечти и не ви е срам от това. Покажете как се чувствате. Може това да усмихне някой друг или дори много други хора. Усмихнете се на приятелите си, усмихнете се на близките си, усмихнете се на хората по улицата. Знаете ли, като се замисля колко много разговори със случайни хора съм имала и колко много от тях са ме усмихвали, се чудя защо е цялата резервираност между хората. Ние всички сме свързани, Ние всички правим подобни неща. Ние всички си приличаме по нещо и по нещо се различаваме. Всеки има какво да даде на другия стига да пожелае. Може да е просто усмивка. Понякога и толкова стига.
Ако някой ви е усмихнал, подарете му и вие своята усмивка. Може да не ви изглежда много, но да се окаже, че за някой тя е много повече, отколкото си мислите. Усмихвате ли се сега, докато четете това? Покажете ми своята усмивка тогава! Няма значение по какъв начин... просто покажете себе си през своята усмивка! ((:
