„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е
помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал
никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като
теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от
гордост. Но това не е човек, а гъба!“
Из "Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери
Смешно ви е. Виждам. Мислите си, че е детско. А може би искам да съм дете понякога. Може би предпочитам да си мацам пръстите с бои, вместо да загубя цветовете си. Разбира се, ще кажете, човек все някога трябва да порасне. Но да си пораснал не е ли точно да умееш да виждаш сериозното и същественото дори и в детските неща?
Някои детски книжки са написани за възрастни. Някои детски филмчета са направени за възрастни. Защото те само си въобразяват, че са сериозни само защото могат да карат кола, да попълват всякакви документи, да излизат когато си поискат, да ходят където си поискат и още един куп други подобни неща. Това не те прави сериозен. Това те прави самостоятелен, адаптиран, признат от другите за пълноправен, но не и сериозен. Сериозен те прави мисленето ти. То трябва да порасне и то не как да е. Има хора, които никога не порастват и такива, които започват да растат още като деца. Но чудно защо точно това порастване някак си не се брои, не се търси, не се зачита... Не се зачита ако умееш да усещаш границите си и се стремиш да ги надскачаш или да ги поставяш разумно на място, когато е нужно, хората очакват от теб да влизаш в техните инертни граници. Не се зачита, ако умееш да се учудваш от света и обичаш да се вглеждаш в него, хората очакват от теб да боравиш с него. Не се зачита ако можеш да виждаш в нещата повече, отколкото показват, хората очакват от теб да ги виждаш като тях. Не се зачита ако търсиш неуморно различното, хората очакват от теб да си вършиш работата.
Да направиш 1000 хартиени жерава не е детска игра. Не е суеверие. Не е наивно детско вярване, че някаква магия ще сбъдне желанието ти. Тези магийки не сбъдват желания. Хората сбъдват желания. Това всъщност е нещо много по-сериозно, отколкото изглежда. Да направиш 1000 хартиени жерава означава да се осмелиш да мечтаеш. То означава да вложиш любов и усилие, да копнееш и да тръпнеш, да се радваш на пътя си към мечтата, докато вървиш към нея, а не да гледаш само крайната си цел. То означава да поемеш дъх и да скочиш... да вярваш, че можеш да сбъднеш желанията си, колкото и далеч да ти изглеждат сега. Дори да ти изгкеждат на 1000 жерава разстояние...
130 жерава...
