Вечната дрямка

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

Студен свят. Хората знаят само да съдят и да дават акъл и всеки си мисли, че знае всичко, че непременно трябва да се намеси в живота ти. Виждат само негативни неща. Забравили са да те обичат със всички твои добри и лоши черти, да те разбират и приемат, да намират хубави черти в теб. Всеки ти казва какво да правиш, как да дишаш въздуха си, какъв трябва да бъдеш, как трябва да се държиш.

Давай... движи се по повърхността, недей да мислиш. Много мислиш и гледаш на света твърде надълбоко. Не бива, трябва да вървиш по инерция, да говориш по интерция, да си вършиш работата по интерция, да обичаш по инерция. Живей по инерция, без да преживяваш твърде много... да не вземеш да се опариш случайно! Крий се зад изкривена карнавална маска... нали така е по-лесно. Старай се да се харесваш, да не казваш какво мислиш, че да не създаваш конфликти и да не ти се карат. Търпи и ще си спасиш душата... Да не те накаже оня отгоре, че не приемаш нормите му. Затваряй се в черупката си... докато истинският живот кипи извън твоите рамки. Затваряй очите си... Нали си роден сънлив. Потъвай в своята вечна дрямка. И дано не успееш да се събудиш, за да не съжалиш, че животът ти е минал монотонно.