Пътят към мечтите... Хората обикновено си го представят като един висок връх, забулен в мъгла, който трябва да бъде достигнат. Не се замисляме задълбочено над този път, защото сме вперили поглед само в една точка - най-високата точка, постижението, наградата за смелостта да го поемем и усилието да го преминем. И едва когато уморено и щастливо поседнем на върха и погледнем надолу, виждаме всички онези остри скали, през които сме минали и всички онези клонки, за които сме се хванали, за да не паднем в пропастта. Да... няма равен път към една мечта. Той винаги е осеян с препятствия и изпитания за духа. Точно тези неща могат да ни покажат до каква степен сме заслужили това, което искаме. Точно тези неща ни каляват и ни правят истински. И да, много е важно да погледнем през мългата на върха и да потърсим тези клончета, за които сме се хванали, когато ни е било трудно. Това са хората, които са били нашата опора и нашата увереност, когатo ние самите не сме били уверени и стабилни. Те заслужават да усетят топлината и да видят благодарността в очите ни.
Но най-голямата скала, която се извисява на пътя към мечтата точно преди върха, е самото Аз. Това е най-тежката битка и най-голямата победа... победата над самия себе си. Най-силна воля се изисква в момента, в който си на крачка от върха, но и на сантиметър от бездната. Точно там е мястото на борбата със собствените слабости и прекрачването на собствените граници. Да преодолееш себе си е най-големият успех, заради който короната е заслужена. А заслужените корони украсяват, за разлика от незаслужените, които тежат. И тогава образът в огледалото става още по-хубав, още по-истински и там в двете очи в огледалото искри щастие, гордост, любов и сила.
