Понякога...

Понякога искам да се скрия от света.

Понякога искам да избягам с някого.

Понякога искам да ходя боса по улицата с един загънат крачол само за да е различно.

Понякога искам просто да стоя под дъжда.

Понякога искам да полетя и да се откъсна от грижите.

Понякога искам просто да държа нечия ръка.

Понякога искам да лежа на тревата цял ден, загледана в огромното небе.

Понякога искам да тичам, докато се изтощя напълно и падна на земята.

Понякога искам да крещя, така че целият свят да разбере какво ми е.

Понякога искам да заспя и да потъна дълбоко в сънищата си, докато слънцето не ме събуди с лъчите си.

Понякога искам да раздавам нежност с шепи, докато се раздам докрай.

Понякога искам да чуя "Липсваш ми".

Понякога искам някой да ме прегърне и да ме държи в ръцете си, докато загубя представа за времето. 

Понякога искам, когато кажа "Добре съм", някой да ми отговори "Знам, че не си, но аз съм до теб."

Понякога искам някой просто да се вгледа в мен.

Понякога искам да тръгна нанякъде, без да знам къде отивам.

Понякога искам, когато си тръгвам, да чуя "Остани още мъничко... само мъничко."

Понякога искам просто да си стоя и да гледам някого, без да получавам въпроси за причината.

Понякога искам да вдигна телефона си и да чуя: "Здравей, не няма нищо, просто исках да чуя гласа ти."