Наркотикът

Пак съм тук... Не ме ли виждаш? Да, тук съм, на прозореца. Гледам как последното майско слънце се мъчи да пробие облаците. И успява... но само донякъде. Като мен. И аз тази нощ чаках вдъхновението си, но явно съм го чакала твърде дълго и ето че вече е сутрин. Може би има известно очарование в безсънните нощи, но само когато вдъхновението те държи буден. А тази нощ беше празна. Също като мен. За мен тая нощ нямаше луна и нямаше звезди. Беше една нощ под един прозорец, под хладния нощен вятър. И дори музика не звучеше под тоя прозорец. Сякаш дори зе нея не ми е останало сърце. А по-добра ли беше тази нощ от моите кошмари?

Но сега, докато изпивам поредното кафе, си мисля друго. Кофеинът е най-силният наркотик. Повечето хора са пристрастени към него. Но има един многократно по-силен от него. Човечеството има много по-могъщ опиат - болката. Всички твърдим, че търсим щастието, а сами привличаме болката в живота си, твърдим, че искаме да сме усмихнати, а постоянно намираме от какво да се оплакваме. Спорим на кого му е по-тежко, сякаш е невероятно постижение да докажеш, че ти е по-зле отколкото на другите. Филмите, телевизията, песните, книгите... те всички са пълни с тъжни истории. Ние всички си разказваме тъжни истории. Обичаме тези, които ни нараняват, а обръщаме гръб на тези, които ни поднасят сърцето си на длан. Кое прави света толкова пристрастен към драмата? Знам, че не вярваш, знам, че не познаваш себе си в тези редове. Но ти си тук, повярвай ми. Просто не го осъзнаваш. Не осъзнаваш колко силен наркотик е болката. Мислиш си: "Не, как така ще искам да ме боли? Кой иска да го боли?" Но е така.... точно така. Самотата на съвремието, нуждата от внимание и съпричастност, те правят позицията на жертва толкова примамлива. Да, съчувствайте на мен, аз съм по-зле от останалите. Не, не си. Истината е, че всеки води своята тежка битка. Всеки търси своето място и не би го открил по-лесно, ако се сравнява с другите. Пътят му го чака някъде, но като всеки наркотик болката пречи. Защо да не опитаме да се откажем от нея като от досаден навик? С какво да и противодействаме? С вяра? А дали ни е останала? Нека опитаме да споделим усмивка, топлина, щастлив миг... Нека опитаме да се пристрастим към радостта.

Tu peux faire une différence