Събуден вулкан

Беше тъмно и студено. Лутах се без посока. Студът проникваше в мен, минаваше през мен. Чувствах се сякаш аз самата съм студ. В един момент спрях да търся посока, просто вървях, студена и безразлична, мрачна и безлична. 

Стреснах се и поскочих в леглото. Стоях седнала с широко отворени очи, а сърцето ми биеше лудо. Поемах си дълбоко въздух като човек, който замалко не се е удавил и се връща към живота. Събудих се от кошмар и осъзнах, че съм живяла в кошмар. Една мрачна фигура, една от всичките мрачни фигури, които вървят на тъпли, забили нос в земята, потънали в грижи, вечно бързащи. Това ли съм била? Господи, как съм позволила?! Какво е станало с мен? Какво е направил живота от мен? Нима е победил той? Нима ме е стъпкал?

Почти беше успял. Но сега вдишвам дълбоко и чувам сърцето си. Не не ме е смачкал, аз още съм жива. Някое въгленче е останало вътре и усетило полъха на вятъра, се е събудило. Понякога и едно въгленче стига да се запали всичко останало отново. 

И сега, събудена от кошмара, аз искам да възпламеня целия си свят. Искам да пламтя цялата точно както преди, искам да горя и да светя като Слънцето. Не, не мога да забавя тепмото, искам кръвта ми да кипи отново. Искам да бъда отново аз, истински жива, дива, свободна, неукротима. Като събуден вулкан. Ако те е страх да не се опариш, не се приближавай въобще. Такава съм да, това съм аз. Не искам да съм предпазлива, не искам да съм внимателна. От предпазливост и внимателност хората цял живот не изживяват моментите си пълноценно. Не искам да съм разумна възрастна, искам да съм непокорно дете. Искам сърцето ми да гори и да влагам по малко от него във всичко. Искам от мен да извира вдъхновение, да предлива, да се разпръсква, да заразява и другите. Искам да мечтая, да си имам безброй глупави наивни детски мечти и да се рея в тях с часове. 

По-добре ела с мен. По-добре лети с мен. По-добре ми позволи да те отведа там горе в своя дворец, в облаците, над света, над сивия делник. По-добре си поеми дълбоко въздух, изпълни се с огън и ела при мен. Да избягаме заедно от нормирания живот на хората, да преминем бариерата. Хвани ме за ръка и ме заведи отвъд сивотата. Открадни ме, давай. Забрави какво са ни казвали. Всичко е възможно. Нищо не може да ни спре. Забрави какво трябва. Ние сме свободни. Тук сме само ти и аз. Две крилати същества.