Многоликият град

Вятърът разнася прахта и боклуците по тротоара. Ти седиш на мрачния тротоар, почукваш с обувка една счупена плочка. Мръщиш се, подскачаш от крак на крак. Ръцете ти вече отдавна са замръзнали, автобусът не идва от един час. Както обикновено в тая ситуация, ти се изнервяш. През главата ти минават всички чернотии на страната, на града, на света. Имаш чувството, че ти идва да убиеш някого и това чувство те трови отвътре.

Всички ние сме потопени в тая отрова... всеки ден. Всеки ден е ожесточена борба с времето и пространството, с другия, със себе си. Всеки ден е нов страх, нова тежест, ново унижение, което трябва да изтърпиш. За пореден път те мотаят на някое гише, за пореден път те блъскат в автобуса, за пореден път клаксонът на някоя кола гръмва в главата ти, за пореден път си на дългата опашка на живота и чакаш "някой ден" да дойде щастието ти. И така се нижат дните... Чувстваш се нищожен и неспособен да го промениш. И твоето лично пространство не значи нищо и ти си просто предният смачкан от делника човек, сив, еднакъв с другите. Ходиш с приведен гръб, с поглед, забит в плочките, а погледът ти е празен, не излъчва нищо, защото грижите бучат в главата ти. Нямаш идентичност. За институциите ти си просто някакъв номер, не си личност. Ти си марионетка с пореден номер, нямаш право на човешки характеристики. 

Мрачно, нали? Единственият, който може да внесе малко светлина, си ти самият И може би... може би е по-добре, че ти си потопен в тоя голям жесток град. Ако истински жадуваш свободата, при силния му натиск, ще я искаш още повече, ще се бориш още повече за нея. Но не просто борба с обстоятелствата, борба също и със себе си. Борба да се научиш да променяш това, което не можеш да приемеш и да приемаш това, което не можеш да промениш... с известно безразличие, за да съхраниш свободата си... независимостта си от тези обстоятелства. Защото няма непостижими неща. И можеш да постигнеш мечтите си въпреки обстоятелтвата, който се изправят пред теб сега като мрачна стена. Просто не трябва да позволяваш да променят погледа ти, да пречупят волята ти. Трябва да вярваш, че си по-силен от града, че той не може да те стъпче, колкото и да е по-голям от теб. Трябва да затвориш очите си пред хладното чудовище и да се опиташ да видиш другите му лица. Те са примамливи и обаятелни. Предлагат ти възможности, интересни ситуации, в които да научиш много, стига да отвориш малко по-широко очите си. Той носи в себе си някаква особена романтика, някакъв старинен аристократичен дух, горд и величествен. Трябва да се бориш с него, но трябва да му бъдеш и приятел. За да успееш да изградиш всеки свой ден... интересен и продуктивен... За да върнеш човешкото в себе си, за да си личност, а не номер.