Е... нека огледам това, което току що създадох... Дневниче...добре изглежда. Мисля, че ще ми е приятно да пиша тук и ще замести достойно предишния ми дневник. Той малко ми липсва, но... не мога да продължавам да пиша там. Усещането вече не е същото. Когато вляза там вече съм като на чуждо място, сякаш вече не съм част от него. А имам нужда да пиша понякога. Когато си поет, когато си философ, когато си странен, различен и самотен, имаш нужда да споделиш с някого, който няма да отговори, който няма да се опитва да те разбере или да те промени, няма да те отхвърли или да избяга от теб, а просто ще приеме и съхрани мислите ти. Това може да го направи само едно дневниче. И за да не чувствам липсата на предишното, създадох това.
И в процеса на създаването му и докато все още се оглеждам наоколо и го опознавам, мисля, че е редно и то да се запознае с мен. Аз съм Infie. Преди доста време някои хора ме нарекоха фея и аз започнах да възприемам себе си като такава. Не е защото съм нещо перфектно или идеално, не защото правя някакви чудеса като от приказките, не защото се появявам и изчезвам, не защото живея в някое цвете или съм голяма колкото една пеперуда. Аз съм фея защото търся истиснките неща, защото не спирам да мечтая, защото не спирам да се опитвам да полетя, защото гледам към звездите и обичам дъжда.
Но аз съм като роза, израстнала в пустинята. Там няма други като мен и аз наразно ги търся. И вечно чакам дъжда, а той идва толкова рядко. И колкото и да опитвам да задържа животворната вода, тя изчезва бързо. Но аз умея да ценя всяка капка по-добре от един кактус, който ще я задържи много по-дълго от мен. И дори в пустинята намирам красотата. Дори в празнотата умея да градя. Дори и в тази суша мога да отварям цветове и да се усмихвам на слънцето.
И в процеса на създаването му и докато все още се оглеждам наоколо и го опознавам, мисля, че е редно и то да се запознае с мен. Аз съм Infie. Преди доста време някои хора ме нарекоха фея и аз започнах да възприемам себе си като такава. Не е защото съм нещо перфектно или идеално, не защото правя някакви чудеса като от приказките, не защото се появявам и изчезвам, не защото живея в някое цвете или съм голяма колкото една пеперуда. Аз съм фея защото търся истиснките неща, защото не спирам да мечтая, защото не спирам да се опитвам да полетя, защото гледам към звездите и обичам дъжда.
Но аз съм като роза, израстнала в пустинята. Там няма други като мен и аз наразно ги търся. И вечно чакам дъжда, а той идва толкова рядко. И колкото и да опитвам да задържа животворната вода, тя изчезва бързо. Но аз умея да ценя всяка капка по-добре от един кактус, който ще я задържи много по-дълго от мен. И дори в пустинята намирам красотата. Дори в празнотата умея да градя. Дори и в тази суша мога да отварям цветове и да се усмихвам на слънцето.
0 коментара:
Публикуване на коментар