Малките неща...

Чуден свят... Уж толкова огромен, необятен, а обърнат към детайла... Да, дребните неща... в тях се крие истината. Понякога едно съмвсем дребно нещо може да запали пожар в сърцето ти, понякога едно съвсем дребно нещо може да направи деня ти, месеца ти, годината ти огряна от слънце, понякога едно съвсем дребно нещо може да срине до основи всичко, в което си вярвал.

Няма да ми повярваш, но една песен преобърна живота ми, една едничка песен. Всъщност всяка голяма промяна в живота е тръгнала от нещо съвсем обикновено и малко. Може би пък теорията на хаоса е вярна. И може би, ако можех да се върна назад и да променя едно нещо, само едно малко нещо... нищо нямаше да се развие така. Сега щях да съм някоя друга, някъде другаде... Но не аз... аз не искам нищо да променям. Всяко събитие в живота се случва, за да ни научи на нещо.

А може би във всеки момент на страдание трябва да си припомняме, че това, което ни е съборило, е тръгнало от нещо съвсем малко. Понякога вината не е в нас. Често обвинявам себе си за лошите неща, които се случват. Но има моменти, в които просто... нищо не може да се направи... моменти, в които разумът трескаво търси изход, а чувствата бушуват неукротимо и са на ръба да излязат на повърхността. Точно там... на границата на отчаянието, когато човек дълбае в руините на падналата крепост на духа си, тогава трябва да се замисли... Нима това не се започнало с едно дребно нещо, което не е могло да бъде предотвратено, една мъничка случайност... Може би тая вина не бива да пада на неговите плещи. Нещата просто се случват. Единствено важно тогава остава да вдигне отново колоните на своя замък и да продължи да гради.