Вали

Вали, в очите ми вали... а нямам чадър... Някои неща никога не се променят... колкото и години да минат... Дори има възможност да станат по-сериозни. Просто трябва да се мине през тях и да се затвори вратата след тях, защото всяко усилие да бъдат променени става излишна загуба на вътрешна енергия, става изтощение на духа, пилеене на емоции и сълзи, страшилище, което гони съня. Понякога просто трябва да затвориш очите си, да запушиш ушите си и да оставиш думите да минават покрай теб, събитията да се случват, без да ги отразяваш, времето им да минава... заради онези, които наистина имат значение, за да имаш сили да стигнеш до тях.

Истинското постижение крие именно там... да преминаваш през дъждовните дни, без да спираш да търсиш слънцето. Да не чуваш бурите, които фучат покрай теб... защото победителят всъщност е... глух. До него не достигат всички обезкуражителни нападки. А пътят е винаги там... той винаги чака, чака неговите стъпки. Върхът копнее да бъде покорен, вятърът копнее да го понесе на крилете си, звездите копнеят да бъдат достигнати. И дори да останеш съвсем сам, да се чувстваш съвсем нищожен и безпомощен, той няма да изчезне... защото чака теб, твоят огън, който да възпламени всичко и да остави своята диря. Той чака обичта и всеотдайността, с която ще го извървиш, потта и сълзите, които ще пролееш на всяко камъче, на което се спънеш и въпреки това не може да те отклони от посоката. Единствените грешки, които можеш да допуснеш са да се страхуваш да вървиш по него или да не вярваш, че именно той е твоят. Тогава идва болката, когато се обърнеш и той вече е далеч, а си знаел, че си можел просто да направиш крачка и да поемеш по него.

Чудеса

Вървях си под ярките лъчи на слънцето, задъхана и уморена, забързана... В главата ми гъмжаха всички неща, които трябва да свърша през тоя месец, всички задачи, които очакват да намеря тяхното решение и имах чувството, че ще гръмне всеки миг. Забила поглед в земята, както си вървях, видях 1 стотинка на земята, наведох се и я взех. Случва ми се често като че ли... да забелязвам такива неща, да ги намирам. И разбира се всеки път се усмихвам и си казвам: "Е, може би имам късмет..." Хората са свикнали да свързват тия неща с късмета... Но защо, замислих се...

Далеч съм от мисълта, че да намериш стотинка на земята, да те сърби дланта, да имаш бял кичур в косата по рождение и всички останали такива неща, биха променили нещо в живота ти. Не съм суеверна, поне не в истинския смисъл на тая дума... малко такива неща биха могли да ме впечатлят. Това, което кара хората да измислят подобни неща не са нещата сами по себе си... Истината е, че човек има нужда да вярва в нещо... Животът е пътека с непрекъснато изскачащи препядствия, трудности и бариери... особено в днешния свят. Хората имат нужда от вяра... от вяра в нещо... това е опората, когато влезеш в поредния тунел и не виждаш къде точно му е края... Някои я наричат Бог, други съдба, трети равновесие в света, късмет, други вярват в тези дребни нещица, за които са си измислили, че носят добро или изпълняват желания, а може да бъде и вяра в себе си... Но във всички случаи... независимо колко наивно излежда това... например да видиш падаща звезда и с абсолютната убеденост, която само едно дете може да има, да вярваш, че най-съкровеното ти желание ще се изпълни... това е най-голямата сила, която притежава човекът. Да вярва... да вярва в доброто, да вярва в новата зора след всеки залез, да вярва в любовта, да вярва в мечтите си, да вярва в себе си. Да вярва, че цялата Вселена е на негова страна, че тя е в хармония с него и той живее и диша, за да гони мечтите си. Да вярва, че всяко малко нещо в деня му е знак, че то е усмивката, която света отправя към него, за да се усмихне и той.

Ние имаме нужда да вярваме в чудеса... Колкото и да ни е страх, че лъжем себе си и че те няма да се случат. Вярата е всъщност силата, която може да ги претвори в реалност... Ние трябва да вярваме в чудеса. Те поддържат трепета и вълнението от всяка мечта. Ние трябва да се научим да виждаме и усещаме малките чудеса, а не да забиваме нос в земята, когато те се случват. Да чакаме нещо изключително, без да забелязваме как малките неща ни променят всеки ден, как ни водят с една крачка по-близо до мечтите ни. Трябва да осъзнаем чудото в самите себе си... защото то е вътре в нас... не е в стотинките, падащите звезди или кичурите на косата... то е в сърцата ни.

Да или Не (блог игра)

Ето, че моето другарче Йоана Николова ме вмъкна в някаква блог игра. Не знаех, че има такива честно казано и тази статия ми изглежда нетипична за моя блог, но нека не прекъсваме играта. ((: Правилата са да се отговаря само с „Да“ и „Не“ и да се обсъждат питанки по въпросите само в коментарите. Та ето ме и мен...

Били ли сте арестувани? Не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Не
Спали ли сте до 5 следобед? Да
Изключвали ли са ви от училище? Не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Да
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не
Уволнявали ли са ви от работа? Не
Уволнявали ли сте някого? Не
Пели ли сте на караоке? Не
Насочвали ли сте оръжие към някого? Не
Целували ли сте се под дъжда? Не
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да
Виждали ли сте някой да умира? Не
Играли ли сте на бутилка? Не
Пушили ли сте пура? Не
Седяли ли сте на покрив? Да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Не

Чупили ли сте си кост? Не
Бягали ли сте от училище? Да
Яли ли сте насекоми? Не
Ходили ли сте насън? Не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да
Карали ли сте мотоциклет? Не
Късали ли сте с някого? Да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Не
Летели ли сте с хеликоптер? Не
Бръснали ли сте си главата до голо? Не
Скачали ли сте от покрив? Да
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Не
Яли ли сте змия? Не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? Да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Не
Участвали ли сте в банда? Не
Показвали ли са ви по телевизията? Не
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Не
Плували ли сте голи? Не
Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
Карали ли сте сърф? Не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Да
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да
Били ли сте оперирани? Не
Тичали ли сте голи на обществено място? Не
Карали ли са ви с линейка в болница? Не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? Не
Пикали ли сте в храстите? Да
Бягали ли сте от полиция? Не
Дарявали ли сте кръв? Не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
Яли ли сте крокодилско месо? Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Да
Попикавали ли сте се на обществено място? Не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
Рисували ли сте графити? Не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Да
Слагали ли са ви белезници? Не
Вярвате ли в любовта? Да
Били ли сте се? Не
Крали ли сте нещо? Не
Яли ли сте охлюви? Да
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Не
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да
Нападало ли ви е куче? Да
Били ли сте съдени? Не

Признавам някои въпроси са ми леко смешни, ама като цяло е забавна играта.

Разплакана цигулка

Скрита... там дълбоко, където не може а бъде открита от никого... тя живее сама. Лъкът се движи по нежните струни и описва картини... описва настроения... описва моменти... дни... един живот... Денем звуците и са динамични, игриви, като един динамичен и забързан ден. А нощем тя плаче... лее своите печални звуци в тъмното. Тя гали, вдъхва живот, пресушава сълзите и гони демоните. А нейните собствени звуци се носят нощем по улицата, тихи и свенливи, недоловими за човешките уши...