Чудеса

Вървях си под ярките лъчи на слънцето, задъхана и уморена, забързана... В главата ми гъмжаха всички неща, които трябва да свърша през тоя месец, всички задачи, които очакват да намеря тяхното решение и имах чувството, че ще гръмне всеки миг. Забила поглед в земята, както си вървях, видях 1 стотинка на земята, наведох се и я взех. Случва ми се често като че ли... да забелязвам такива неща, да ги намирам. И разбира се всеки път се усмихвам и си казвам: "Е, може би имам късмет..." Хората са свикнали да свързват тия неща с късмета... Но защо, замислих се...

Далеч съм от мисълта, че да намериш стотинка на земята, да те сърби дланта, да имаш бял кичур в косата по рождение и всички останали такива неща, биха променили нещо в живота ти. Не съм суеверна, поне не в истинския смисъл на тая дума... малко такива неща биха могли да ме впечатлят. Това, което кара хората да измислят подобни неща не са нещата сами по себе си... Истината е, че човек има нужда да вярва в нещо... Животът е пътека с непрекъснато изскачащи препядствия, трудности и бариери... особено в днешния свят. Хората имат нужда от вяра... от вяра в нещо... това е опората, когато влезеш в поредния тунел и не виждаш къде точно му е края... Някои я наричат Бог, други съдба, трети равновесие в света, късмет, други вярват в тези дребни нещица, за които са си измислили, че носят добро или изпълняват желания, а може да бъде и вяра в себе си... Но във всички случаи... независимо колко наивно излежда това... например да видиш падаща звезда и с абсолютната убеденост, която само едно дете може да има, да вярваш, че най-съкровеното ти желание ще се изпълни... това е най-голямата сила, която притежава човекът. Да вярва... да вярва в доброто, да вярва в новата зора след всеки залез, да вярва в любовта, да вярва в мечтите си, да вярва в себе си. Да вярва, че цялата Вселена е на негова страна, че тя е в хармония с него и той живее и диша, за да гони мечтите си. Да вярва, че всяко малко нещо в деня му е знак, че то е усмивката, която света отправя към него, за да се усмихне и той.

Ние имаме нужда да вярваме в чудеса... Колкото и да ни е страх, че лъжем себе си и че те няма да се случат. Вярата е всъщност силата, която може да ги претвори в реалност... Ние трябва да вярваме в чудеса. Те поддържат трепета и вълнението от всяка мечта. Ние трябва да се научим да виждаме и усещаме малките чудеса, а не да забиваме нос в земята, когато те се случват. Да чакаме нещо изключително, без да забелязваме как малките неща ни променят всеки ден, как ни водят с една крачка по-близо до мечтите ни. Трябва да осъзнаем чудото в самите себе си... защото то е вътре в нас... не е в стотинките, падащите звезди или кичурите на косата... то е в сърцата ни.