Скрита... там дълбоко, където не може а бъде открита от никого... тя живее сама. Лъкът се движи по нежните струни и описва картини... описва настроения... описва моменти... дни... един живот... Денем звуците и са динамични, игриви, като един динамичен и забързан ден. А нощем тя плаче... лее своите печални звуци в тъмното. Тя гали, вдъхва живот, пресушава сълзите и гони демоните. А нейните собствени звуци се носят нощем по улицата, тихи и свенливи, недоловими за човешките уши...
0 коментара:
Публикуване на коментар