Отражението в огледалото... Някои от нас стоят и го съзерцават с часове, любувайки се и чудейките се как да го направят още по-хубаво, други се страхуват да го погледнат, защото не го харесват, трети го виждат недействително... някак си се пречупва и изкривява в съзнанието им и добива извънредно контрастни стойности.
Но научих едно много важно нещо... защото нали затова сме хора, за да учим всеки ден. Научих, че няма по-страшно от това да излъжеш човека в огледалото, да се отречеш от него, да го захвърлиш. Защото дори и да му обърнеш гръб и да го потопиш в миналото, той все някой ден ще излезе отново и ще те тормози... ще краде съня ти, ще изпива енергията ти, ще боли в теб, защото не го пускаш на свобода. Осъзнах, че няма по-голяма сила от това да преминаваш през всички неуспехи и гадости на живота и въпреки това, когато погледнеш в огледалото, да виждаш все същия огън в очите на това свое отражение, да виждаш същия непокорен дух, който изпитва жажда за истински живот. Осъзнах, че няма по-голяма дарба от способността да обичаш безумно и да умееш да вдишваш опиянението от живота с неговите болки и радости, красотата, която все още живее, дори и в цялостно грозния сега свят.
И не искам да живея като другите... и не искам да съм нормална, не не искам. И макар в хорските очи да не порасна никога. Аз винаги ще копнея за небето. Винаги ще ходя разсеяно и небрежно през локвите в дъжда със затворен чадър. И нека съм мечтателка и нека съм луда, и нека да ми се смее целият свят... ще му се засмея и аз... Искам да живея! Искам да вдишвам красотата, искам да горя, искам да светя! И не ме интересува колко болка ще ми причини светът, не мога да бъда безчувствена... Винаги ще се изправям и пак и натам ще вървя... I am human... I feel life here in my heart... Вярвам, че нищо и никой не може да ме смачка... Вярвам в себе си! Винаги ще си бъда бунтарка... винаги ще гледам с недоумение на хората, които затварят погледа си в собствените си сиви граници. И ще гледам с широко отворени очи... ще поемам жадно гледката на това небе...
Но научих едно много важно нещо... защото нали затова сме хора, за да учим всеки ден. Научих, че няма по-страшно от това да излъжеш човека в огледалото, да се отречеш от него, да го захвърлиш. Защото дори и да му обърнеш гръб и да го потопиш в миналото, той все някой ден ще излезе отново и ще те тормози... ще краде съня ти, ще изпива енергията ти, ще боли в теб, защото не го пускаш на свобода. Осъзнах, че няма по-голяма сила от това да преминаваш през всички неуспехи и гадости на живота и въпреки това, когато погледнеш в огледалото, да виждаш все същия огън в очите на това свое отражение, да виждаш същия непокорен дух, който изпитва жажда за истински живот. Осъзнах, че няма по-голяма дарба от способността да обичаш безумно и да умееш да вдишваш опиянението от живота с неговите болки и радости, красотата, която все още живее, дори и в цялостно грозния сега свят.
И не искам да живея като другите... и не искам да съм нормална, не не искам. И макар в хорските очи да не порасна никога. Аз винаги ще копнея за небето. Винаги ще ходя разсеяно и небрежно през локвите в дъжда със затворен чадър. И нека съм мечтателка и нека съм луда, и нека да ми се смее целият свят... ще му се засмея и аз... Искам да живея! Искам да вдишвам красотата, искам да горя, искам да светя! И не ме интересува колко болка ще ми причини светът, не мога да бъда безчувствена... Винаги ще се изправям и пак и натам ще вървя... I am human... I feel life here in my heart... Вярвам, че нищо и никой не може да ме смачка... Вярвам в себе си! Винаги ще си бъда бунтарка... винаги ще гледам с недоумение на хората, които затварят погледа си в собствените си сиви граници. И ще гледам с широко отворени очи... ще поемам жадно гледката на това небе...
Free Spirit
0 коментара:
Публикуване на коментар