Луната в прозореца ми

Неясна нощ, но все пак... тя е там и свети и през облаците дори. Свети точно в моя прозорец, над моето легло, над моята глава... И в тъмнината създава една приказна атмосфера тая ефирна бледа светлина, усещане за самота... и мечти, в които съм се заровила, загледана в нея. Да, наистина там ми е най-добре. Не ми се налага да обяснявам нищо на никого, не ми се налага да бъда нищо друго освен себе си, никой не се рови в живота ми така сякаш е негов, непременно го засяга и трябва да го промени. Само аз и светът, такъв какъвто ми се иска да бъде... Истинския е твърде студен, за да стоя само в него, непременно ще ми донесе болки. Аз не искам кой знае какво... искам да ме оставят да си живея... да бъда каквато искам да бъда. Това, че не разбирате някого, прави ли го по-лош от вас? Всъщност кой определя кое е лошо и кое добро? Кой определя какво е добре да направиш в живота си? Всеки от нас е различен, всеки има нужда от различни неща в живота си. Няма правилни и погрешни решения, само такива, които ни правят щастливи и такива, които не ни правят щастливи. Ние избираме сами пътя си всеки ден. Аз искам всеки ден да бъде нов. Искам тези улици, по които минавам да ми се виждат всеки ден различни, макар да ги познавам и на сън. Искам да са непознати сега... Искам да изгрявам всяка сутрин със слънцето. Искам да се мокря вън на дъжда. Писна ми да живея като обикновен човек... един от многото... Не искам да съм обикновена, не искам да същестувам, искам да живея! И искам да свети тази луна за мен всяка нощ в тоя прозорец и всяка нощ да е различна... аз и позволявам да е различна...