Глътка щастие

Някога замисляли ли сте се над това какво е живота ви, какви невероятни дарове имате от природата, колко изключителни неща умеете и колко малко го забелязвате? Замисляли ли сте се доколко оценявате своето съществуване, всеки ден, всичко, което ви се случва? Събуждали ли сте се някога с мисълта колко сте щастливи, че се събуждате и че виждате слънцето, че можете да усетите топлите му лъчи как целуват още сънените ви очи? Вървели ли сте някога рано сутрин по улицата... ей така, за да вдишате свежия утринен въздух... Били ли сте благодарни за това, че можете да вдишате тая жизнена сила? Вървяли ли сте някога боси по някоя поляна, усещали ли сте докосването на тревата, били ли сте благодарни, че чувствате земята под краката си? Отпускали ли сте се някога напълно в ласките на морските вълни, били ли сте благодарни, че можете да се носите по водата? Чувствали ли сте някога капките дъжд по кожата си и били ли сте благодарни, че можете да усетите как ви пречиства?

Замисляли ли сте се някога за това колко са ценни сетивата ви и как вие ги използвате машинално... как не оценявате тяхното значение... не си представяте какво би било ако липсваха... А пробвали ли сте да се оставите на тях за миг? Да вдишате опиянението от живота... да изпитате благодарност към природата, че можете да виждате красотата, да чувате всеки звук, да усещате аромати, да вкусвате, да докосвате...

Погледнете хората около вас... погледнете тези, които обичате... Благодарни ли сте, че можете да ги докоснете, да ги видите, да слушате гласовете им... Оценявате ли значението на всяко докосване? Защото то е магическо, то е специално, то е невероятно... ако можете да го усетите... То значи повече от всички материални неща, които можеш да дадеш на някого. Дар, който хората са забравили да оценяват... способността да усетиш човека срещу теб... да усетиш ръката му върху твоята... или кожата на лицето му... Хората правят много неща машинално... без да ги чувстват... Когато имаш нещо, то започва да става за теб даденост и ти забравяш за него. Чувстваш се господар на своята вещ, докато не осъзнаеш, че всъщност не ти принадлежи, докато не я загубиш.

А моментите присъстват в нашия ден... красотата е около нас... Ние затваряме очите си, запушваме ушите си и дръпваме като опарени ръцете си от нея. Бързаме, вършим безкрайната си работа, изпълняваме функцията си в обществото, живеем динамичния си живот. Но забравяме да чувстваме... забравяме, че винаги ще имаме нужда от красиви мигове на отмора... мигове на мълчаливо щастие... на съзерцание, на вслушване, на допир... Ние се затваряме в собствената си самота, страдаме от липса на внимание, чакаме чудеса... а чудесата са около нас... всеки ден...

Можете ли да освободите сетивата си, да позволите на красотата на момента да проникне във вас, да ви изпълни, да ви завладее? Можете ли да отпуснете стихията на духа си... да изживеете докрай мига, да спрете безкрайния поток на рационалните си мисли, безмилостната си мисловна дейност, която преценява кое е редно, за да се отдадете изцяло на един миг щастие? Можете ли да се измокрите, за да повървите в дъжда, да окаляте дрехите си, за да подскачате в локвите? Можете ли да излезете от рамките на общоприетото, за да видите какво има извън тях, за да имате детската волност да се радвате на света? Можете ли да покажете с дребнички жестове колко държите на хората, които са до вас? Колко пъти сте им благодарили за тяхната подкрепа, колко пъти сте ги прегръщали мълчаливо, без определена причина? Колко често ги докосвате? Колко често им се обаждате без да знаете какво точно да им кажете?

Можете да се събудите отново... И денят да е нов. Вие да усещате цялата магия на живота, да бъдете благодарни за това. Защото всичко е във вас... Само вие можете да отворите сетивата си... Не само 5-те сетива, които тялото има... сетивата на душата си...