Милена - Истина
Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън,
овяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил,
път, по който си вървял.
Някой ден сърцето,
ще поиска и това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето,
ще те съди за това,
за това, че много си го лъгал.
Никога не казвай "да",
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш в своита самота,
пак се луташ за кой ли път.
Уморен от своя бяг
продължаваш все натам,
вътре някъде дълбоко в тебе
и винаги оставаш сам.
Някой ден сърцето,
ще поиска и това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал...
Някой ден сърцето,
ще те съди за това,
за това, че много си го лъгал...
Една невероятна песен, която преди време дълбоко се заби в сърцето ми. Там си и остана и винаги ще бъде там. Заради текста си, разбира се, най-вече... заглавието казва всичко... Накара ме да се замисля преди време за това как лъжа сърцето си като бягам от мечтите си... или си мисля, че бягам, но винаги се оказва, че вървя право към тях... Защото като че ли пулсират в кръвта ми, като че ли са като въздуха, който дишам, като сърцето, което пулсира, за да ме поддържа жива, като очите, които ми показват света... Замислете се и вие... бягате ли от това, което винаги сте искали с цялото си сърце?
0 коментара:
Публикуване на коментар