CLICK HERE FOR BLOGGER TEMPLATES AND MYSPACE LAYOUTS »

неделя, юли 05, 2009

Мълчание

Привечер. Седя на прага, слушам гласовете на птиците, идващи някъде отдалеч. Мракът бавно пропълзява по небето и мени всяка секунда нюанса му. Това небе... как копнея да го докосна. Как копнея да се понеса с вятъра, лека и свободна, да се издигна над света... Ако само имах криле, ако можех да летя истински... щях да долитам през нощта. Да, щях да влизам през отворения прозорец, да те гледам как спиш, да галя рошавите кичурчета коса край челото ти. Защото не мога да кажа и дума. Искам да изрека толкова неща, искам да ти говоря цяла нощ, да ти разкажа за планините, за огромното небе, за звездите, за величествения изгрев и нежния залез, за чудните горски пътеки, за дъжда и за дъгата. Искам да те нарисувам с думи, за да разбереш какъв си в моите очи. Искам да ти открия своите мисли, своите мечти, своите истини... Но аз мълча. Не мога да кажа и дума. Мога само да те гледам с моите невиждащи очи. Те не знаят дали виждат теб или една илюзия, която аз им създадох, един прекрасен образ, който аз сътворих. Мога само да копнея да се разхождам лека и безплътна като видение в твоите сънища. А ако можеше само да отвориш очи и да ме видиш. Аз няма да кажа и дума, не, няма. Аз само ще те слушам. Ще те слушам цяла нощ. Разкажи ми ти за красотата, за нежността, за истината, за силата, за любовта. Аз няма да се прехласвам, както правят другите. Аз само ще стоя кротко, ще те гледам с наивно детско възхищение и ще поемам всяка твоя дума, за да я пазя в сърцето си. Ако ми позволиш да хвана ръката ти, ако освободиш съзнанието си, ако дойдеш с мен. Ние можем да летим заедно. Ще докоснем звездите искаш ли? Тук съм само през нощта. Аз нямам място в твоя ден. Аз съм неканен гост в твоя живот. Но не се страхувай, лети с мен. На сутринта ще съм изчезнала, ще бъда сън за теб. Няма да оставя у теб нищо, никакви думи, никакви чувства, нито докосването от връхчетата на пръстите ми, нито от устните ми, нищо... Само чувството, че си летял, че си бил с вятъра и си докоснал звездите. И ти ще се събудиш ободрен, силен, щастлив. А аз... аз ще се върна отново... някоя нощ... за да те гледам мълчаливо...