От другата страна

Ний герои сме в театър,

в драма някаква една,

ний родени сме от вятър,

от безбрежна самота.

Но различни ний изгряхме,

аз - от огън, ти - от лед,

как един пред друг се спряхме,

ти - мой стих, а аз - поет.

Аз крила на птица имах

и невиждащи очи,

сълзите ледени ти взимах,

давах топлите лъчи.

Ала чупи се стъклото,

движат се във нас стрелки,

не получаваме каквото

съдбата наша отреди.

Светът във миг се преобръща

и ролите ще размени

и знаеш всичко как се връща

как рухват старите стени.

И пак слънце ще изгрее,

но от другата страна,

а дъжд тъжен ще се лее

там, дето слънцето сия.